„САМОПРИЗНАНИЕ”
Елена Алекова Христова (р. 1963 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ирина Василькова
Елена Алекова
САМОПРИЗНАНИЕ
Аз не питам нищо. Аз мълча.
Аз съм облак, който се стопява,
неизригнала в небето лава,
блян и сбъдване в неведом час.
Аз не искам нищо. Аз съм сън,
вихър, който в миг се разпилява,
звън, от който нищо не остава.
Аз съм тук, в света, но и отвън.
Цялост съм. Но и отделна част.
Всичко съм и нищо. Миг и вечност.
Зов от близо, но и от далече.
Аз съм път, но и крайпътен храст.
Аз не търся нищо. В този свят,
пренаселен, болен, необичан,
е напразно в нещо да се вричаш
и с каквото и да е да си богат.
Аз не чакам нищо. Страхове
само най-внезапно ме спохождат.
Но в безсъниците ми среднощни
някой заклинания кове:
„Закачи страха си, че си жив,
на гърдите си като медал за храброст!
В страх се превърни, ако потрябва
или твърде много ти тежи!”
Аз не нося нищо от нощта
и нощта без нищо ще прегърна.
В пръст и светлина ще се превърна.
И на всички всичко ще простя.
Елена Алекова
САМОПРИЗНАНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Василькова)
Ни о чем не прошу. Я пуста –
тучки след в океане небесном,
лава, в жерле застывшая тесном.
Я реальность – но я и мечта.
Ничего не хочу. Я во сне –
дождь не павший, промчавшийся мимо,
звон истаявший, неуловимый.
Я и здесь – и на той стороне.
Я и частность – и цельная суть.
Я и все – и ничто. Миг – и вечность.
Близкий зов – и призыв издалече.
Я и куст придорожный – и путь.
Ничего не ищу. Он как дым –
этот мир, проносящийся мимо,
слишком тесный, больной, нелюбимый,
равнодушный к богатствам твоим.
Я не жду ничего. Только страх
то и дело меня навещает
и в бессонницу сон превращает,
но опять чей-то голос в ушах:
„Ты боялась, покуда жила, –
это тоже за храбрость награда!
Стань же страхом сама, если надо,
если ноша тебе тяжела!”
Никаких я наград не ищу –
обниму тебя, ночь, не прощаясь,
то ли в прах, то ли в луч превращаясь,
и любя, всех на свете прощу.